Брутна и нетна заплата: как се изчислява сумата „чисто“ в България

Накратко: каква е разликата

Брутната заплата е начисленото възнаграждение преди личните удръжки. Нетната заплата, наричана още сума „чисто“, е сумата за изплащане след личните осигуровки, данъка и евентуалните други удръжки.

Цената на труда е различно понятие. Тя включва брутната заплата и осигурителните вноски за сметка на работодателя. Затова е по-висока от договореното брутно възнаграждение.

От какво се тръгва при трудов договор

При трудов договор работниците и служителите са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

Отправната точка за сметката е брутното възнаграждение. Осигурителният доход включва полученото, начисленото и неизплатеното или неначисленото брутно възнаграждение, но се прилагат съответните минимални и максимални граници.

Приложимият минимален осигурителен доход не е еднакъв за всички длъжности. Той зависи от икономическата дейност на работодателя и квалификационната група на длъжността. Когато минималните осигурителни прагове не се прилагат, долната граница е най-малко минималната работна заплата.

Формула за нетна заплата: осигуровки и данък

За стандартен трудов договор в III категория труд, без облекчения и допълнителни корекции, ориентировъчната формула е:

Нетна заплата = брутна заплата − лични осигуровки − данък върху дохода.

За 2026 г. при стандартно осигуряване личната вноска за държавното обществено осигуряване е 10,58%, а личната здравноосигурителна вноска е 3,2%. Общата здравноосигурителна вноска е 8% — 4,8% за осигуряващия и 3,2% за осигурения.

Месечната данъчна основа по правило се получава, като облагаемият доход се намали с удържаните задължителни лични осигуровки и приложимите месечни данъчни облекчения:

Данъчна основа = облагаем доход − лични задължителни осигуровки − приложими месечни облекчения.

Данък = данъчна основа × 10%. Например при данъчна основа 1724,40 евро данъкът е 172,44 евро.

Авансовият данък се определя, удържа и декларира месечно от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход за съответния месец.

Осигурителен доход: кога праговете променят сметката

Осигуровките не се изчисляват непременно върху произволно ниска или неограничено висока сума. Осигурителният доход трябва да бъде съобразен с приложимия минимум и с максималния месечен осигурителен доход.

Към проверката от 23 септември 2026 г. максималният месечен осигурителен доход за 2026 г. е:

• 2111,64 евро за периода от 1 януари до 31 юли 2026 г.;
• 2300 евро за периода от 1 август до 31 декември 2026 г.

При сметка за конкретен месец трябва да се използва прагът, действащ през този месец. Например възнаграждение за юли и възнаграждение за август 2026 г. могат да попаднат под различен максимален праг.

Числов пример: от 2000 евро брутно до сума „чисто“

Примерът е за брутна заплата от 2000 евро през периода от 1 август до 31 декември 2026 г. Приема се III категория труд, стандартно пенсионно осигуряване, пълен отработен месец и липса на данъчни облекчения и други удръжки.

Следователно при тези допускания ориентировъчната сума за получаване е 1551,96 евро. Стойностите са изчислени по посочените ставки и формули, а не са представени като потвърден резултат от интерактивен тест на свързан калкулатор.

„Цена на труда“: защо не е равна на брутната заплата

Пълният разход на работодателя не е равен на брутната заплата. Практическата зависимост е:

Разход на работодателя = брутна заплата + осигурителни вноски за сметка на работодателя.

Например, ако брутната заплата е 2000 евро, работодателският разход е над 2000 евро, защото към нея се добавят работодателските вноски. Те включват 4,8% здравно осигуряване, работодателската част за държавното обществено осигуряване и променливата вноска за трудова злополука и професионална болест.

Точната вноска за трудова злополука и професионална болест зависи от икономическата дейност. Цената на труда може да включва и други разходи, като възнаграждения за отпуск, обезщетения и социални придобивки.

Работодателските вноски не се приспадат като лична удръжка от договорената брутна заплата.

Данъчни облекчения: кога сумата „чисто“ може да е по-висока

Данъчните облекчения могат да намалят дължимия данък, а оттам да повишат сумата за получаване. Те не променят непременно брутната заплата или личните осигуровки, а намаляват данъчната основа или данъчното задължение според приложимите правила.

НАП посочва облекчения за намалена работоспособност, доброволно осигуряване и застраховане, осигурителен стаж при пенсиониране, дарения, деца, деца с увреждания, млади семейства, безкасови плащания и ремонт или подобрения на жилище.

Част от облекченията се използват чрез годишна данъчна декларация, а други могат да се приложат чрез работодателя при подаване на необходимите декларации и документи. Затова две лица с еднаква брутна заплата могат да получат различни нетни суми.

Кога стандартната сметка не важи

Базовата формула за пълен отработен месец може да не даде правилен резултат в следните случаи:

• Работа на повече от едно основание. Осигуряването се изчислява върху доходите по съответните основания в законовата поредност до достигане на максималния месечен осигурителен доход. При втори трудов договор или допълнителен доход служителят трябва да информира следващия осигурител за дохода, върху който вече се дължат вноски.
• Временна неработоспособност. Месечното възнаграждение и сумата за получаване могат да се променят. Работодателят изплаща възнаграждение за първите два работни дни, а последващото обезщетение се изплаща по правилата на Кодекса за социално осигуряване.
• Други индивидуални корекции. Данъчни облекчения, запори, неплатен отпуск и други удръжки или отсъствия могат да променят крайния резултат.

Трудов договор не е граждански договор или самоосигуряване

Правилата за трудов договор не трябва автоматично да се прилагат към граждански договор, авторско възнаграждение или самоосигуряване. При тези отношения има различни правила за осигурителния доход, нормативно признатите разходи, авансовия данък и годишното изравняване.

Например формулата „брутна заплата минус лични осигуровки и 10% данък върху остатъка“ не може да се прехвърли без допълнителна проверка към всяко възнаграждение по граждански договор.

Резултатът зависи от вида на дохода, осигурителния статус и наличието на други основания за осигуряване.

Чести грешки при изчисляване на заплата

• Работодателските вноски се третират като лична удръжка. Те са част от разхода на работодателя и не се приспадат от брутната заплата на служителя.
• Данъкът се изчислява директно върху цялата брутна заплата. По правило първо се приспадат задължителните лични осигуровки и приложимите месечни облекчения.
• Една ставка се използва за всички служители. Категорията труд, специалните режими и изборът за пенсионно осигуряване могат да променят вноските.
• Пренебрегват се осигурителните прагове. За конкретния месец трябва да се приложат правилните минимален и максимален осигурителен доход.
• Формулата за трудов договор се използва при граждански договор или самоосигуряване. Тези доходи се подчиняват на различни правила.
• Пълен месец се приема при болничен. При временна неработоспособност възнаграждението и обезщетението се определят по различен ред.

Официални източници за проверка на актуалните правила

Правилата и стойностите в тази статия са проверени към 23 септември 2026 г. по информация от Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите. При използване след тази дата проверете дали няма промени.

За конкретна сметка проверявайте:

• информацията на НОИ за осигуряване на работници и служители;
• таблиците на НОИ за осигурителните вноски по категории труд;
• данните на НАП за размера и разпределението на здравноосигурителните вноски;
• информацията на НАП за данъка върху доходите и авансовото му удържане;
• правилата на НОИ за обезщетенията при временна неработоспособност;
• осигурителните прагове, действащи през месеца, за който се прави изчислението.